Кръст

Сама избрах

да нося кръста

на невъзможната любов.

Тежи.

Боли.

И се задъхвам.

Но пак вървя -

не знам защо.

Ще дойда някога

в съня ти

/преди да можеш да ме спреш/ -

на първа

и последна среща.

Един единствен миг -

до теб.

Единствен миг.

И ще си тръгна.

Сама не зная накъде.

Нанякъде.

Където свършва

единственият път към теб.

Ще се спася от таз измама.

От тази лудост във кръвта.

И знам,

че в мене ще остане

една жестока

празнота!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf