* * *

Тъмно е, но аз вървя, не спирам,

оглеждам се във всеки миг.

Приятелите мой няма ги,

тъй както е било винаги преди..

Сама съм - вярно е

и не търся нито радост, нито щастие, любов.

Искам да намеря пътят си

и да спра да бъда единак в този свят,

да не скитам по препълнените улици,

а душата ми да тъне в самота.

В края на пътя си нещастен

намерих мъничка душа –

момиче с поглед абаносов палещ,

с две панделки и маслинена коса.

Усмивката й нежна никога не ще забравя

макар да бе цопнала в калта

и мъчейки се дрешките си да оправи

така невинно и нежно срещу мене се разсмя.

Напомни ми едно познато минало

и едно познато същество,

да всичко отдавна е забравено,

но защо не останах същата. Защо!?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf