Сънувах сън.
На кон със буйна грива
препускам по безкрайна равнина.
От тропота
на огнени копита
в копнеж потръпва
цялата земя.
Зад мене
полудели вихри вият.
Връхлитат ме
насрещни ветрове.
А вътре в мен
една неземна сила
ме тласка все напред.
И все към теб.
И влюбена,
и недостъпно дива,
препускам над света,
летя към теб...
Едно небе над мене се усмихва.
Една земя умира -
от копнеж!