"Защо звъниш след толкова години,било какво било. Не ти прилича..."Това ще прочета в очите синии те ще ме накажат с безразличие."Защо не заживееш в своя свят,нали си имаш мъж, дете и къща?И редно е напред, а не назадти страница от пътя да отгръщаш."И питаш ти. А твоите въпросиубиват в мен и спомен, и копнеж.Не искам аз приятелство да прося....А ти не искаш да ми го дадеш.И трудно ти е да си обясниш,когато във писмата си мечтаясълза и радост с мен да споделиш.И сам да ме потърсиш.Но съдба е...Не ме кори. Недей нарича грях-една тъй чиста моя женска нужда-да нося в мисълта си твоя смях,когато в свойто утро се събуждам! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------