ВИНАГИ ИМА ИЗХОД

Крачка напред, две назад

така животът монотонно си върви

и зная аз - това не е добре,

но пък е ужасно реши ли той да спре.

А как опитвам постоянно аз

кръстопът на пътя да намеря ТАМ

да продължа, със правото на СВОЯ избор

избор да, дори и грешен, но направил САМ.

Като в коловоз живота ме притиска

от ляво и от дясно блъска ме като стена

и уморен си вдигам погледа напред НАГОРЕ

о чудо, НАДЕЖДАТА съзря там светлина.

А аз съзрял посоката и светлината

загърбил минало, умората, тъгата

ръце разпервам, сякаш са крила

душата, тялото ликуват - АЗ ЛЕТЯ ......

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf