нещо като сбогом и по дяволите

не зная нищо за вселената

за болката обаче

поназнайвам

и за мъката

за радостта

за неизживяното

и

непреживяното

непрежалимо

нищожният ми жизнен опит

ми нашепва

когато се сблъскам

с Голямото малко

че съм на прав път...

свалям ви шапка

именни и безименни

роднини

( о бащице

трябваше ли толкоз рано

макар и в подходяща възраст

да си тръгнеш

в търсене на по-доброто място

умрял си със усмивка казват

не те видях

не бях при теб

за да държа мазолестата ти ръка

за мъничко кураж

за сбогом.

по дяволите

толкова истории останаха

недоразказани...)

и приятели

че не се уплашихте

да преминете

от другата страна

когато тук душите ви

не намериха покой

навярно там е по-добре

(къде е там

и как е

кажи Гайдук

капни две капки моля те

от тамошната водка

за нас

уплашените

живи мъртъвци

окопали се в

изгнилите си земни кожи

Благодаря

приятелю

за всичко

и Наздраве

помня те

помни и ти)

или поне не е по-лошо

ь дали пък не е

просто същото

Живот след смъртта

Живот преди смъртта

навсякъде

живот и смърт

щом има живот

има и смърт

щом има живот

има и болка

с какво те разгневихме толкоз

господи?

нищожни сме

в сравнение с безмерната ти мощ

но пък сме толкоз много

ха

не можеш всички ни да изтребиш

та ти си сам

единствен

уникален

не знам какъв си още

но кажи ми

моля те

ЩАСТЛИВ ЛИ СИ

В САМОТНАТА
СИ ГЕНИАЛНОСТ?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf