Мираж

Лунен лъч тихо се промъква
рисува образа ти в тъмнината,
сънлива в радост потръпвам,
но събужда ме бързо тишината.

Мираж отново се оказваш,
тихо е,тъмно е,аз съм сама,
че искаш да си тук все казваш.
Отдавна слушам го. И до кога?

Лягам отново,гушкам мечето,
сънувам,че до мен си ти,
но събуждам се и плаче сърцето,
уморило се да рисува мечти.

Искам те до мен.Сега и тук -
реален,дишащ,не в пейзаж.
миражът е красив,но умирам от студ.
Прекрасен е дори.Но е мираж...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: xgirl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-15 г.
прочитания: 171
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433