Спомен тъжен

Ето лумнаха огньове

в безутешната душа,

сенки трепнеха край мене

и почувствах се сама.

От сърцето се изтръгна,

стон пресипнал от сълзи

и над мене се надвеси

спомен от онези дни...

Чувствах устните ти нежни,

виждах твоите очи,

тез очи - красиви, мъжки

ме изпълваха с мечти...,

а ръцете ти гальовни

милваха ме със любов

и усмивката чаровна

завладя ме с порив нов...

Ето бурните огньове,

не горяха във нощта,

сенки не трептяха вече,

но оставах си сама...

...и далеч във спомен тъжен

виждах своята съдба

и далеч във град безлюден

губех своята душа.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf