Над душата ми ранена,
тишина е и покой,
глухи смехове се чуват,
пак от спомена свещен.
Мъката в нощта студена,
с огнени крила трепти
и напомня за тъгата
на отминалите дни.
В зной изгарят ми мечтите,
ти прогони любовта...
След запалените свещи
тъна в болка и тъма.
Крещи сърцето ми ранено,
от болка силна е сломено,
но търся в мрака светлината
и още чакам любовта ти...