Гибел

След обич-мир и тишина,

след нощ-безбрежна светлина.

След радост-болка и тъга,

след тебе-само самота.

Тъгата царствена и зла,

по тъмни пътища сега

върви и мисли покорява

и всичко лошо подновява.

А мъката дълбоко скрита,

възражда се със шепот вика,

че тя ще властва над света,

тъй както и над любовта.

Гневът смирен отново се надига

и нова сила вече придобива,

очите хвърлят огнени искри,

сърцето яростно-мълчи.

Дали на показ ще разкрие

тази гневна суета

или живота ще намрази,

за туй, че липсва любовта.

Сред спомени и жар смирена,

отронва се една сълза,

на него всичко аз си дадох

и погубих се сама...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf