НАДЛЪГВАНЕ
Когато пораснах и своя път поех, безрезервно родителския съвет приех: Не лъжи! С лъжа далеко се не стига! Наказанието за лъжа рано или късно те настига ! Лъжата не прикривай, лъжецът е крадец! И с такъв венец от истини и думи за лъжата аз попаднах във играта, чието име всички знаем и която цял живот играем. В езика ни книжовен, човекът, с помисъл грижовен, от корена на лъжата и за да смекчи от нея вината, създал е производни думи и с тях ний гордо крачим по житейските си друми. И така, без директно да лъжем ние само си послъгваме - уж "за напредъка", уж "за добро", после други човеци с това "добро" подлъгваме...и си живеем... и се залъгваме... А осъзнаваме ли изобщо, че всеобщо като се надлъгваме ние не живеем, а само се самозалъгваме?!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: edelvais
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-11-14
прочитания: 209
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|