До нея...

В тъмнината пак мислите си спирам,
тялото до твоето допирам,
осъзнавам в този час,
за теб живея аз.

Не искам тоз часовник да тиктака,
нека спре за миг във мрака.
Устните си пак ще впия,
за искрена и мила,
твоята магия.

Сън прекрасен ще сънуваш,
без нищо да тършуваш.
Ще мога да заспя тогаз,
защото винаги до теб съм аз.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf