Дълго време спа душата ми любима.
Светлина не виждаше, тъжна беше.
Самотата в ней царуваше,
Вдъхновението странстваше.
Попътува то из света и
при мен се завърна обогатено и
жадно за изява на сцена.
Природа ... Вселена ... Всемир.
Дъга от цветове,
пъзел от чувства,
красота в детайли,
контрасти по пътя.
Вдъхновението е било винаги в мен,
но искрица е трябвало да го запали
някой ден.
Сили в себе си усещам и
ураган ще предизвикам,
но мечтите си ще сбъдна -
риска аз поемам.
