На Дунав

Здравей, моя голяма река,

опиянена от своята сила.

Аз пак стоя на брега

и искам от тебе да пия.

Искам от теб за спомен да взема

безкрайната ти, вечна устременост,

в спокойните вълни родена,

да избягам от всякаква тленост.

И спокойствието искам да открадна,

с което ти дълбаеш своя път,

на себе си останала вярна

и на пътеката си след кръстопът.

И за мъдростта ти още завиждам.

Онази, с която ти се бориш

с бреговете тежки и после отиваш

все към морето - твоя любовник.

Ех, Дунав, искам на теб да приличам -

устремена, спокойна и мъдра.

И все към тебе ще тичам,

защото тебе обикнах най-първо.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf