ПРОШКА

Простихме си. На дъното на болката.
Над нас сълзите пареха в безсмислие.
Доколкото възможно е... Доколкото...
Забравихме виновното орисване.

Парченцата от счупено поверие
слепихме в чаша, нужна за отпиване.
Сърцата си загърнахме в доверие,
а чувствата облякохме с разкриване.

Простихме си. След студ от безизходица.
С последни съчки стъкнахме огнището.
И крехката любов, подобно бродница,
завърна се, възкръснала от нищото.

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf