Бе тиха нощ.
Над нас изгря луната
и затрептяха палави звезди.
Прокуден лъч
се вплете във косата ти
и се стопи
във твоите очи.
Аз глегах,
изумен и изненадан.
Неземен миг!
Неземна красота!
А ти пристъпи,
по-земна от всякога.
И каза
твоето смутено "Да!".