След толкова години връщам се
отново у дома.
По познатите улици вървя.
Толкова е тихо.И пусто.
Само старите дървета,
от вятъра люляни,клони протягат,
сякаш да ме прегърнат.
Дървената пейка самотна стои.
Тихичко присядам.
Очи затварям и спомените
ме връхлитат.
Сълзи заплашват да ме задушат.
Оживяват случки отдавна преживени.
Любимите хора отново са край мен.
Потъвам в забрава доволна и щастлива.
Глас не ми остава да крещя:
"Прибрах се.Пак съм у дома."..

Но няма никой.
Няма кой вратата да ми отвори.
Лека по-лека от унеса излизам.
Жестоката истина в лицето ми се смее.
С болка осъзнавам,че времето
назад не мога никога да върна.
Загубила съм своя дом,
там някъде в безкрая.
Бавно се изправям.
Тръгвам.
Само дървената пейка,като мен,
още по-самотна си остава.

След толкова години
отново пак си тръгвам.
Завинаги.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nikinant
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-12
прочитания: 135
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51959
   Съобщения: 230435
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79956
   SMS-и: 815
   Снимки: 5333