И обич предумишлено пресъхва...

Жадувах те...И липсата горчеше

в оазис от привидна безнадежност.

Водата ти безвкусна ми тежеше

и не засити пустата ми нежност.

Понечих жажда с теб да утолявам,

но сухите ти чувства не напиват.

(Разплаках се-поне това успявам!

И устните ми плахо теб попиват...)

Валях във тъжни, знакови раздели.

Размазано се стичах по лицата.

Шамарните ти каменни предели

избистряха до истинност водата.

И с тази чистота те завладявах.

Изливах се в болезненост. На капки.

В безводната пустиня поумявах

с оазисни сълзи горчиво-сладки.

До дъно пи...Засищах даже жадна.

Шаманно-вярна, сълзобройна влъхва.

Ти беше сит, а аз останах гладна.

(И обич предумишлено пресъхва...)

17.09.2007 г.
Дарина Дечева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf