Малко не Красота

Да вярваш в нереалното, и да се сблъскващ с реалността.

Да следваш недостижимото, и да се примиряваш с наличността.

Да натрапваш промяната, и да се дразниш от пасивността...

Човек е мазохист със собствената си душа,

Защото е безсилен пред злото – любовта.

Виждаш, но не искаш да съзреш,

Слушаш, но не искаш да чуеш,

Усещаш, но не искаш да почувстваш,

Че ролята за теб не е тази,

Че този човек може истински да те прегази!

Готов беше на всичко, подал си ръка,

И какво от това?

Имаш желание, влагаш емоция, но чувстваш празнота.

Не виждаш смисъл във това, да дадеш душата си за миг от радостта.

Не ти се ще да вярваш и във онова там – любовта,

Защото всичко пред и във теб е една прикрита или не лъжа.

Не можеш насила да промениш нещата!

Затова преставаш да бленуваш вече красотата,

нямаш стимул да търсиш Добротата.

Затваряш очи, и света пред теб не изчезва просто така,

Не става по- различен, може би само малко по - егоистичен.

Отлиташ, да бе да, трябва някой да ти дава крила,

Оставаш – ами това е - равнодушие, безчувственост и студенина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf