|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЗАД ВЪРХА НА СПРИНЦОВКАТА
Остър връх. А след него пътека към мечтания чист водопад. Тръпне вената. После - полека се разкрива пред мислите свят. Бял и розов. С вълшебни поляни. и с течащи кристални води. Сякаш в святите Божии длани стъпва той с премаляли гърди. Бели ангели шепнат напевно в невъзможния блян на кръвта. И в душата промъква се древност, а в очите преливат цветя. Свършва раят... Промъква се адът. Иска вената острия връх. Но пресъхнал е там водопадът с камъняци, покрити от мъх. И мирише на тъжна далечност от поляните с белия мак. Колко струваш, жадувана вечност? Ще те видят ли мислите пак? Вик от жажда. И тежка угроза. Тъй далечен е сладкият рай. Остър връх. И поредната доза... Без начало... И сякаш без край. (От стихосбирката "Тленен остатък")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-12
прочитания: 228
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193220
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|