Тъмнина в очите

Усещаше само мрачния полъх на нощта по бузите ти. Не можеше да усетиш топлината която тлееше от последните дни
на стария си живот. Стоеше сама и не разбираше какво става около нея. Знаеше, че се е случило нещо много лошо и
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрачни колкото и когато за пръв път опозна
що е истинската тъмнина.. А тя бе толкова болезнена и объркваща.. Дочу само едни леки думи около нея:
"Всичко ще се оправи малката. Не се страхувай. След малко ще дойде социалният работник и ще се прибереш на топличко.
Не се страхувай от новото, защото то сега ще е в повече в живота ти." Не искаше и да разбере думите на пожарникаря, но
трябваше да се примири с обстоятелствата.. Но сега вече усещаше толкова изгарящата и пронизваща топлина, тя бе навсякъде около нея. 'Затова ли толкова бързо ме изкараха от къщи' си мислеше тя, докато около нея продължаваше да кипи
от глъч на помощници и полицаи, които се опитваха да отблъснат насъбралата се тълпа. Но съзнанието на малкото момиче
бе заето само с една мисъл - "Къде са мама и тати? Защо съм сама тук на студеното? Къде е батко ми? Защо ме остави сега сама, а когато вчера се изгубих ми бе обещал да е винаги до мен и да ме пази.." "Не се притеснявай мъничето ми, знай че винаги ще съм до теб и ще те наблюдавам за да не се изгубиш отново.." - бяха последните му думи.. "Но той сега ме
изостави.." мислеше си тя, докато един голям и кух тътен не я стресна и не я накара да се захване за ръкава на
току - що пристигналата социална работничка. Не беше я усетила кога бе застана до нея. За всичко бе виновен този така
болезнен мрак с който бе принудена да живее.. Не можеше да види и как изкарваха телата на най - обичаните от нея хора,
никога нямаше да усети отново присъствието им. Никога нямаше да почувства топлината на ръката на татко, толкова силна и толкова сигурна се чувстваше когато я усещаше в своята ръка.. Никога нямаше да усети отново топлината на целувката за лека нощ на мама, а тя бе така желаното убежище от мрака в живота и.. Тя разбираше само една дума - усещането. След като бе загубила зрението си още при раждането си, тя не можеше да види толкова прекрасните неща които я обкръжаваха, не можеше да се радва на така желаните от нея цветове и багри, които така искаше да усети.. Да усети с очите си.. това бе нейното желание.. Но отново остана в мрак, толкова силно я притискаше и не искаше да пусне малката и ръчичка.. Сега усещаше само ръката на социалната работничка, която я водеше на едно по - добро място.. дали.. далеч от любимите и хора.. Далеч от така желаната светлина на дома.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strais
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-11-12
прочитания: 94
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48808
   Съобщения: 212714
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73577
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945