Отново празнина

"Днес бе денят" си каза тя. Знаеше, че очакванията и бяха много по - големи отколкото самото събитие, но нещо в нея я караше да потръпва силно с голяма доза надежда. Толкова силно искаше нещата да бъдат винаги такива каквито си бяха досега. Но тя го знаеше това и въпреки всичко в нея се таеше странна малка капка от примес на безпокойство и страх от така непонятното бъдеще. Толкова се бе замислила като прехвърляше пластовете красиви спомени и с голям устрем прескачаше остатъците от така черното си и грозно минало, че не забеляза каква доза смут и жизнерадостна глъчка кипеше около нея. Всички се подготвяха, всички сновяха наляво - надясно захласнати от приготовленията, а някой дори и безцелно се шляеха обладани от щастливото предстоящо. И всичко това бе от любов и всичката бе отправена към тях двамата. Тя се стресна и разбра, че повече пречи отколкото помага дори и с нейната важност в този ден. Реши да се поразходи по верандата отвън, за да може малко да си проясни съзнанието от прекалените негативи и изпълнени с малки и болезнени дози съмнения.. и постепенно листите със спомени започнаха да се разпиляват в съзнанието и, тя припадна..
4 часа по - рано..
'Добро утро скъпа моя!'- почувства тя гореща целувка по лицето си. 'Ставай сънливке, днес е големият ден! Приготовленията започнаха преди малко, а организаторката те чака долу и е малко повече от превъзбудена.' Тя видя вече приготвената и сервирана от него обилна закуска. Знаеше, че я обича повече от цялото си същество и затова го целуна страстно и само кимна с глава. 'Аз ще отида да докарам твоята любима пететажна торта с любимите ти червени розички по нея от магазина.' Когато той затвори вратата след себе си, те вече се бе ободрила и една мисъл се преплете в очите и: "Той не трябваше да ме вижда преди церемонията!" - носело лош късмет, казваше баба му.. Но тя никога не обръщаше голямо внимание на такива злословични и завехнали пророкувания. И пак се унесе в така сладкия сън..
5 часа по - късно..
В съзнанието и се криеше нещо черно и толкова смътно, колкото и да се опитваше да го догони и да види лицето му, то все се размазваше и се разпръскваше из дебрите на съмненията и. Тя се видя.. толкова ясно не се бе виждала никога досега, гледаше се отгоре като птичка кацнала на клон над нея.. Но защо беше легнала по гръб и бе изгубила съзнание..? Толкова ясно виждаше майка му и брат му, които трескаво притичаха до нея и се опитваха да я свестят. Изведнъж проблясък премина през погледа и и го видя.. Но той беше сам и толкова далеч. Събуди се и усети суетнята около себе си.
"Том!?"- опита се да каже, но гласът и се загуби из пространството.. В мислите и бе само той, толкова ясно се бе запечатал неговият лик в тях и тя не искаше да види нищо друго. 'Ела, седни мила..'- каза майка му и я положи на близката пейка. 'Ще трябва да бъдеш силна..' Тя забушува яростно цялата отвътре.. Знаеше, че нещо лошо се е случило, но не искаше да повярва в реалността. Толкова много усилия и болка беше вложила и изпитала за да бъде най - накрая щастлива и да може да бъде над калта.. Тя отново усещаше, че пропада в така опияняващата и завладяваща, но и в същото време коварна и изпълнена с безчувственост и мрак бездна. Отново неговите очи преминаха през шарещият и и отнесен. Именно той я бе извадил на повърхността и и бе показал този така желан светъл лъч, изпълнен с толкова много любов и надежда. Паниката вече се беше промушила в порите и.. Къде изчезнаха неговата топлина, спокойствието и толкова многото обич..? Нещо в нея се пропука.. паниката беше надделяла и тя се върна в реалността.
-".. другата кола влетяла в насрещното платно и.." Тя се опита да стане, но през съзнанието и отново прелетя неговият образ.. тя припадна..

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf