ПИСМО ДО ЛЮБИМАТА...

ЛЮБИМА, МОЯ, ПЪРВА И ПОСЛЕДНА,

ОТКЪСВАМ РОЗОВ ЦВЯТ СЕГА...

СЪРЦЕТО МИ ШЕПТИ НЕ СПИРА,

ОЧАКВА С ПЛАМЪК ТВОЯТА ДУША...

ОТЛИТНАЛИ ГОДИНИ ЗЛАТОКОСИ,

ОТМИНАЛИ ВНЕЗАПНО КАТО СНЯГ,

ДУШИТЕ НИ ОТНОВО СА ЩАСТЛИВИ,

МАКАР И РАЗДЕЛЕНИ В ТОЗИ ЧАС...

ПОЛЯНКА ОТ БЕЛИ НАДЕЖДИ,

НАРЦИС ЛИ Е ТВОЯТА ДУША?

РАЗКРИВАТ МИ ТАЙНИ ОНЕМЕЛИ,

ЗА ТЕБ И МЕНЕ,НО СЕГА...

ЩЕ ПОГЛЕЦДАМ КЪМ ГОРАТА,

ЩЕ СЪБИРАМ БУКЕТ ОТ ТРЕВИ,

ЩЕ ДОКОСВАМ С ДИХАНИЕ ДЪГАТА,

ТЕБ НЕ ЩЕ ДОСТИГНА ВЪВ ЗОРИ...

ЛЮБИМА, МОЯ, ПЪРВА И ПОСЛЕДНА,

ЩЕ ПОГЛЕЖДАМ ЗАМИСЛЕН КЪМ ДОМА,

С ГРАДИНКА ОТ НАРЦИСИ БЕЛИ,

МОЯ, НЕСБЪДНАТА, ЛЮБИМА МЕЧТА... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf