Като ваза с повехнали цветя изсъхна твоята душа. Без слънце остана тя. Само дъжд валеше я. Ти забрави, не искаше да си пропомняш, не пожела дори да разкриеш сърцето си. А то като птичка хвърката излетя и не пожела да се върне. Ти в(ъв) робот превърна се. Само работа, работа и пак тази работа. И повехналите цветя настаниха се в празната ти душа.