Траур

Светът изгуби смисъл вече

за кой ли път, оставам сам

предавам се, тежко въздъхвам "не мога"

очите ми в траур са от черния храм.

Пътувам из под тържествения ритъм

на камбаните, удавящи в тъга

достигнахме до мястото, където

едно поле, дели живота от смъртта.

Закрачих с мълчание и ужас

през портата към друг далечен свят

гарван изграчи, проправи ни път в тъмнината

на хълма сега ще почива и тоз мой познат.

За мене, мястото отдавна бе познато

пред този кръст, съдбата ми се превъртя

загубих аз всичко, що смятах за свято

като парченца от пъзел живота ми се разпиля.

Церемонията свърши, обръщам се плахо

в ума ми гори едничък въпрос

дали, когато настъпи мигът, премина вратата

ще се сбогувам спокойно.. със самотата?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf