|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Опит за портрет
Във очите на мъжа до мен съм тази,дето може да повика светлината.Лек съм срещу студ в дома пролазил.Аз съм тази, дето Бог му е изпратил.Аз съм храма побиращ сълзите.Аз съм светли очи в тъмни нощи.Давам ласки,желания скритина ръцете- поискали още.На детето ми в очите аз съм тази,дето с устни утрото целува,дето тайните във майчина прегръдка пазии от призраци не се страхува.Аз съм фея сбъдваща мечтитеи съня съм-миглите погалил.Аз писмото съм,с което пита:Дядо Коледа какво ми е оставил?Аз съм всичко това едновременно.Нося сила, и страст, и тъга....Уж летя, а съм толкова земнавъв очите на мойта душа.../всъщност мисля,че съм просто жена/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: MARIYANA
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-11
прочитания: 307
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8059
Автори: 2229
Произведения: 52762
Съобщения: 241454
Лексикони: 2509
Коментари: 82178
SMS-и: 820
Снимки: 5420
|
|
|
|
|
|
|
|
|
