ОТКРИВАНЕ

Прошептяна е молбата ти, но чувам
Как ме викат, неми пленници, сълзите.
В миг се будя - досънувана...и друга,
Като глътка утолителна отпита...

И какво да дам от себе си, и колко...
Сън ли беше или явно недоспиване.
В мен се влива водопадната ти болка -
бавно бягство...и спасително откриване.

Натежавам...Да те търся ли - безсънен,
Да изпращам своя сън...като потеря.
Ти пробуден ме обичай, топлокръвен...
Менe вдишай! След това...ще те намеря...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf