Ех,приятелко безценна,
как ли чувстваш се сега?
Хванах тънката измама.
Май добре ти е така...
Всички лъжеш ни наред,
нямаш никакви задръжки.
Но ще дойде твоят ред
и ще молиш пак за прошки.
Колко много си доволна
че над всички надделя.
Но във ролята си двойна
ще останеш в миг сама.
Мислех те за най-ранима,
много чиста и добра.
Оказа се съвсем прикрита.
Моят ум не го побра.
Отричаш, не признаваш,
криеш се, мълчиш,
скоро и без мен оставаш -
нека със лъжата да дружиш!