Познах те!

Разминахме се с теб на улица потайна,
случайно ли?... Не знам... Съдба!
Познах във теб девойката която,
някога обичах без да разбера.
Косите ти са посребрели с времето,
отнемащо ни ценните неща,
но очите няма да ги сбъркам,
най-прекрасните в света!
Подмина ме, не беше ме познала,
но парещата болка се усили в мен,
и името ти най-прекрасното в света,
аз извиках притеснен. Спря се ти... гласа дочула,
обърна се, погледна ме с очи,
и някак без да кажеш нищо,
потекоха горещите сълзи.
Макар годините да бяха полудели,
надбягвайки се от тогава с нас,
ний помним още нощите ни бели,
и любовта ни чиста с истинската страст.
Онзи ден случаен ни събра, да пием двама по кафе,
всичко ний си казахме тогава - кое е зле, кое добре.
И всичко беше като приказка красиво,
познато от преди години още,
и гледахме се тъй свенливо,
като първата ни среща опознавайки се още.
Онази улица незнайна, двама ни отново запозна,
където тичахме, където бяхме още от преди, още от деца.
И всичко беше като някога-отдавна,
разхождахме се в "нашите места',
какъв прекрасен спомен ще остане,
но случайно ли?... Не знам!... Съдба!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf