АКТРИСА
Тя се качи на сцената, усети светлините на прожекторите върху себе си, погледна към публиката, но светлината я заслепи и не видя нищо. Знаеше че пред нея има море от хора, океан от чакащи лица, милиони усти готови да я освиркат ако се провали, но и ръце готови за бурни аплодисменти. Каква реакция щеше да предизвика този път, дали щеше да успее да спечели тълпата отново. Бе го правила много пъти. Животът и бе минал на сцената... Спомни си как трепереше първия път, не можеше да контролира гласа си, не можеше да задържи микрофона, но мина време, натрупа опит и свикна. Научи се да играе. Научи се да се смее, когато и се плаче и да плаче, когато и се смее. Научи се да бъде актриса. Този път обаче беше различно, сцената бе различна, публиката също, а ролята твърде необичайна. Сърцето и заби лудо, но тя се усмихна-никой нямаше да го чуе. Потисна чувствата в себе си , скъта всички емоции и спомени в най-затънтеното чекмедже. Сложи си маската, прекръсти се и излезе на сцената. За секунди през главата и преминаха всички вълчи погледи, които очакваха провала и, но тя бе силна, тя знаеше и можеше... Това бе най-важната роля в целия и живот-ролята на собствения и живот!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: avrora
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-11-09
прочитания: 277
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|