АКТРИСА

Тя се качи на сцената, усети светлините на прожекторите върху себе си, погледна към публиката, но светлината я заслепи и не видя нищо. Знаеше че пред нея има море от хора, океан от чакащи лица, милиони усти готови да я освиркат ако се провали, но и ръце готови за бурни аплодисменти.

Каква реакция щеше да предизвика този път, дали щеше да успее да спечели тълпата отново. Бе го правила много пъти. Животът и бе минал на сцената... Спомни си как трепереше първия път, не можеше да контролира гласа си, не можеше да задържи микрофона, но мина време, натрупа опит и свикна. Научи се да играе. Научи се да се смее, когато и се плаче и да плаче, когато и се смее. Научи се да бъде актриса.

Този път обаче беше различно, сцената бе различна, публиката също, а ролята твърде необичайна.

Сърцето и заби лудо, но тя се усмихна-никой нямаше да го чуе. Потисна чувствата в себе си , скъта всички емоции и спомени в най-затънтеното чекмедже. Сложи си маската, прекръсти се и излезе на сцената. За секунди през главата и преминаха всички вълчи погледи, които очакваха провала и, но тя бе силна, тя знаеше и можеше...

Това бе най-важната роля в целия и живот-ролята на собствения и живот!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf