|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Устремена
По прашни улици вървязагърбила тъгата от преди,омръзна ми вечно да скърбя - ще се оттърва от мрачните следи! Вятър брули ми лицето белязано от вечната тъга, но аз не спирам да мечтая за небето дори и в непрогледната мъгла. Болката с усмивка ще наказвам така ще стопля леденото си сърце, за миналото с обич ще разказвам, ще е сияйно вече моето лице! Не искам болка повече да чувствам и да обричам душата си на снегове. Аз не искам само нощем да сънувам радост, щастие и любов без брегове! Ще живея аз във сън – реалност Живот изпълнен само с добрини, с любов пропита от скандалност, за да усетя сърцето, че тупти! Без злоба във душата да живея, без болка, страх и ревност за малко чудо всеки ден ще пея и мечтите си ще превърна в реалност! by beby_d feat. lydotokote
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: beby_d
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-08
прочитания: 185
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193220
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
