|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Устремена
По прашни улици вървя
загърбила тъгата от преди,
омръзна ми вечно да скърбя -
ще се оттърва от мрачните следи! Вятър брули ми лицето
белязано от вечната тъга,
но аз не спирам да мечтая за небето
дори и в непрогледната мъгла. Болката с усмивка ще наказвам
така ще стопля леденото си сърце,
за миналото с обич ще разказвам,
ще е сияйно вече моето лице! Не искам болка повече да чувствам
и да обричам душата си на снегове.
Аз не искам само нощем да сънувам
радост, щастие и любов без брегове! Ще живея аз във сън - реалност
Живот изпълнен само с добрини,
с любов пропита от скандалност,
за да усетя сърцето, че тупти! Без злоба във душата да живея,
без болка, страх и ревност
за малко чудо всеки ден ще пея
и мечтите си ще превърна в реалност! by beby_d feat. lydotokote
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lydotokote
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-08 г.
прочитания: 250
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7278
Автори: 1946
Произведения: 42521
Съобщения: 169839
Лексикони: 1828
Коментари: 59217
SMS-и: 762
Снимки: 4436
|
|
|
|
|
|
|
|
|
