Четири години без теб
Посветено на дядо ми - един от малкото,които наистина съм обичала...И който изгубих безвръзвратно! Спомням си, когато бях дете
при тебе идвах за подкрепа...
Прегръща ме,взимаше ме във ръце
и ми вдъхваше кураж и сила...
И сега стоя
и плача,
и от болка пронизваща крещя,
че те няма...
Четири години
като миг се изпариха,
времето прелетя покрай мен,
а за болката никой не попита...
Дядо,не съм те забравила!
Липсваш ми все още толкова много!
Искам пак, както преди,
да ми се усмихнеш,да ме прегърнеш
и светлината в деня ми да върнеш...
Четири години...
И казаха,че вече не помня-
нито вида ти,
нито нрава ти.
Убеждаваха ме,че скоро
ще те забравя
и няма да скърбя...
Но,по дяволите,
как забравяш някой,
който е голяма част
от твоята душа??!!
Не ти го казах преживе,
но ще го кажа на всички сега-
ОБИЧАМ ТЕ И МИ ЛИПСВАШ-
и мога само да се надявам,
че някой ден,
моите деца
на теб ще приличат!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Marchellka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 08.11.2007 г.
прочитания: 145
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
