Недостиг на думи

Навън отново утро свети.

А страниците цяла нощ мълчаха.

Звездите стават с всеки миг по-бледи.

И думите, неизговорени замряха.

И цяла нощ в очите ти се взирах,

но смелост тъй и не успях да събера.

И всичко дето исках да те питам

отплува с първата въздишка на деня.

В усмивката на слънчевия образ

изникна цял света пред нас.

И време е. Със уличния тропот

да влезем с ежедневието в час.

Но следващата нощ след часове ще дойде

все така магически омайна.

Ще дойде приказното, тъмно време,

в което искам да ти кажа свойта тайна.

И пред очите ти спряла, толкова тихо

всъщност наум почти, ще шептя

това, което сърцето ми свива.

Че те обичам. Как това да изрека?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf