Пълнолунна нощ и минувачи... Парк.
Той лежи на пейка в своята нирвана,
из изпъкналите вени подава се игла една.

Чувства се в средата на вселената,
чувства се като вселена,
облаци от цветове, феерия
н и р в а н а.

***

Днес застрелял татко, майка си заклал,
и след свършеното дело
доволен легнал и заспал.

***

Пълнолунна нощ и минувачи.
Пустиня, из изпъкналите вени
струи ни капчица живот.

Минават минувачи с маски.
Няма никакви вселени,
а само черно-бели краски -
на едни мечти стопени...

***
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Masos
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2005-11-19
прочитания: 154
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52762
   Съобщения: 241454
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82178
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420