Носталгично

Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.

И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят,че дошла е есента.

И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там дето двете заедно с нея
засаждахме лехички,с най-нежните цветя.

В земята черна,стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.

Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.

Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара,
и да ме приспи.

Отдавна в къщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.

По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.

Пепи

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nejnost
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-06
прочитания: 201
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48958
   Съобщения: 209895
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73749
   SMS-и: 809
   Снимки: 4940