Реалност

Поглеждам навън и разбирам,

че там живота кипи.

Съдби със съдби се събират,

но после потеглят сами.

Човека върви през живота,

отнесен ,забързан и плах.

И дори не помисля да види,

че живота прекарва си в страх.

И тъй потънали в грижи,

ядосани за тъпи неща.

Вървим по пътя си жизнен,

дори без да видим света.

А той ни очаква отворен,

да тръгнем към него сега.

Но ний инатим се и мислим,

че по добре сме така.

Мислим че всичко ще мине,

че всичко ще бъде наред.

Но не защото е вярно,

а защото така е навред.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf