Без мен...

БЕЗ ТЕБ
"... съм скандално самотен.
Като люлка без ръката на майка,
като бесни вълни търсещи бряг,
в който да разбият искрящата пяна,
и да удавят в предсмъртна прегръдка.
Ах, тези луди вълни ме побъркват с дъха си
на водорасли зеленопръсти и мъртви медузи..."

Изказвам благодарности на Джекил (Иво)

Без мен...

Вълните не могат твоя бряг да стигнат,

отдръпват се, като уплашени девици.

В небесата птици няма да политнат,

ще парят сълзите им в тъжните зеници.

Ураганен вятър ще бъде бриза морски.

Дали защото си ядосал Боговете?!

Право нямаш да задаваш и въпроси!

Добре, опитай! Падни на Еос във нозете.

Без мен...

За теб звездите ще са угаснали в небето,

дъждът не ще те поздравява нежно.

Лирично няма да ти свири пак щурчето,

слънцето ще стане още по-горещо.

Прегръдката ще бъде - Ледена Кралица,

целувката - сол върху кървяща рана.

В душата твоя, ако е останала трошица...

запази я, защото знам, ще ти потрябва!

Без теб...

Не съм самотна, птица съм в небето.

Разперих пак крилете си на воля.

Не плача вече, но още си в сърцето.

Докога ли? На това не мога да ти отговоря!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf