Той знаеше,че трябва да се бори

дори и целият разкъсан да е там.

Това бе негов дълг и той не спори

тук чувства нямат място,нито грам.

Със сетни сили ръката си повдигна,

готов е да се закълне,че е успял,

но нещо вътре в него бързо трепна,

забравил бе,какво е преживял.

Помисли си как беше по различно,

как всичко имаше и как го замени,

в онзи ден в който най-цинично

превърна се в продажник за пари.

Не,трябва да се концентрира в този миг,

едно движение и после край.

Дългът му ще е свършил с този вик

и адът ще е заменен с рай.

Но как тя беше толкова невинна,

изглеждаше му мъничко дете

и пак през него тръпката премина,

той не е звяр,не може да го понесе.

В тишината се разнесе пукот,

смразяващ вик и после тишина,

намериха го там,лежащ безжизнен

със снайпера захвърлен настрана.