|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Самота...
Когато вечер в стаята си влизам,
събличайки се за среднощен сън,
обхващаща самота ме кара да излизам на терасата навън...
Пушейки последната цигара,
мислейки си пак за теб,
аз отново искам да отпратя от мен напиращия рев...
През сълзи, които капят тежко виждам светеща звезда,
същата, която дава куража в тази самота.
...А тя седи си на небето и усмихвайки се ми говори:
"Отвори напълно ти сърцето и ще видиш как ще се пребориш".
Отново в стаята си влизам - облечена съм за среднощен сън,
дали и ти самотен не излизаш на терасата навън?!?
...И пушейки последната цигара да наблюдаваш светеща звезда,
същата, която дава куража в тази самота...!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Priestess_of_the_night
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-22
прочитания: 157
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7593
Автори: 2051
Произведения: 46568
Съобщения: 229823
Лексикони: 2111
Коментари: 69843
SMS-и: 803
Снимки: 4741
|
|
|
|
|
|
|
|
|
