Искам да ти вярвам

Забрави ли? От силните жени съм -
свободни, диви, горди, непокорни...
Сама се лутам на живота в смисъла,
но ме е страх отново да повторя
онази груба грешка да отдам
сърцето си на мъж, да се забравя,
да тъна във заблуда, чак до там,
че да се питам пак - Какво да правя
с онази, лудата любов в гърдите,
която нощем с мен в леглото ляга,
а денем, все ме следва по петите?...
От нея от години, още бягам.
Но вече - край! Без сили съм от тичане.
На болката отровното й жило
стопих с антиотрова безразличие.
Сега съм здрава, с безлюбовна сила...

Кажи? Готов ли си да върнеш вяра
убивана с години? Да докажеш,
че е възможна любовта, че се повтаря,
че в този свят да бъдеш жив, е важна?
Подслон не търся в твоите ръце.
И хляб си имам, да е живо тялото.
Но ако можех да повярвам на сърце,
аз своето сърце бих дала. Цялото!
Забравила съм как обича мъж.
Навярно мъжка обич не познавам.
Повярвах някога. До край! Веднъж.
И вече цял живот любов забравям.
Припомням ти. От силните жени съм
Аз мога да се справям и сама.
Да бъдем заедно, ще има смисъл,
ако ни свързва само любовта.
Не споменавай за пари! Не ме моли!
Не ме вълнуват те или имот.
Да вярвам искам аз, че не боли
любов да дам на мъж - Един живот.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf