Развитие

Вятърът довя писмо от Рая,

имаше и стих за теб във него,

това,което исках да узная,

неща,които галят моето его.

Не можех да не прочета където,

описваше се точно и без грешка,

каква цел имат твойте мурафети,

и колко са човешки.

По кален път отпраших към гората,

без яке,по пантофи,с тънка блузка,

оставих и отключена колата,

в хладилника отхапана закуска.

Дъждец ръмеше,вънка беше зима,

един човек погледна ме студено,

вървях аз по бръшлянени килими,

и пеперуди кацаха по мене.

Вървях докато стигна до върбата,

в която криех свойте тайни вещи,

така във тази нощ ме скри гората,

със дланите си меки и горещи.

Посрещна ме със ласкава усмивка,

една жена и после ме прегърна,

зави ме нежно горската бодливка,

и поглед към небето аз обърнах.

Изпратили ме с черна катафалка,

и дни наред ни вест,ни кост от мене,

а казваха,че да умра съм малка,

и казваха,че любовта променя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf