ДУШАТА МИ С ПТИЦИТЕ ОТЛИТА
Душата ми с птиците отлита, на юг,на юг при топлината. Енергия от страст да зареди, като Феникс отново да възкръсне. ----------------------------------------------------- Душата ми с птиците отлита, разкъсана от суетата на деня. На юг, на юг, тя пристан ще намери, ще оздравее е силна ще лети. --------------------------------------------- Душата ми с птиците отлита, там далече сред море, треви. Бягаща от този студ - северняшки, обрулил ме до последното перце. --------------------------------------------------- Душата ми с птиците отлита, там жита, дървета с плодове. Южняшка кръв в мен тече и иска си тя юга-роден дом.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: yuliya_2006
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-11-03
прочитания: 229
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|