ТЯ ОЩЕ ЧАКА

В очите и четеше се умора
Приведена бе някак плашещо дори
Подпряна на високата ограда
Очакваше да види тез очи

В лицето и четеше се тревога
Която цял живот търпяла е без страх
Сега ръцете свити са една в друга
Готови да простят най-страшен грях

Сълзи се стичаха по сбръчканите бузи
Годините насякли я без капка жал
Готова винаги за тях да служи
Душата тънеше сега в печал

Извади смачкания лист от джоба
Написан някак бързо без душа
Прочете пак,отново тези думи
И тази скръб отново натежа.

Той няма да се върне тя го знае
Военното писмо обгърнато е в тъма
Но тя ще чака думите да чуе
Прибрах се мамо,аз съм у дома!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf