Не трябваше да те обичам

Ти искаше да бъдеш с мен!

Не го желаех... но някак си се влюбих.

Ти хвана ме в своя плен,

след това за секунда те изгубих.

Не трябваше да те обичам!

Не мога да повярвам, не е истина

повече няма да те целувам,

Не трябваше ли просто да не те обичам?

Сега докосвам вятъра и се моля,

някога отново моята любов да те наричам.

Май, обаче смисъл няма,

след време студена ще съм вече

различно ще е чувството тогава,

недостижима мечта душата ми ще е!

Сълзите ми в ноща се стичат,

по-добре ли е да оставим времето да отлети?

Не, не трябваше да те обичам!

То ще вземе всички спомени при себе си!

Не искам да изгубя всичко,

сърцето не бива в лед да бъде оковано,

ах... болката стаена е в него,

зимата там заживява, и е омразно.

Спомен за теб ще запазя в мисълта си,

времето назад ще връщам,

защото ще го приютя при себе си,

ах... не трябваше да те обичам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf