Останал сам

Лицето жълто като свещ унива.

Сърцето крехко като скреж

кръвта по тялото разлива.

Свещта угасна за пореден път,

Скрежта стопи се оставяйки подире

кървав път.

Върни се ти при мен любов голяма.

Мина бързо и помислих аз че си измама.

Най-ценното ми взе

и остави ме да страдам със протегнати ръце.

Поигра си ти достатъчно във моето съзнание.

Показа ми да любя че не е моето призвание.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf