няма_име

Пред затворена врата стоя.

Във затворени очи се взирам.

 В душата ми киля със вериги

страшни окови звани...

И разбрах че за мен

слънцето не е оставило лъчи.

Ще гасна в своя затвор на самотата,

За да изтрия от сърцето срамотата.

От мен до теб разстоянието е малко...

Едно сърце , душа.....Но...жалко.

Пред затворена врата стоя.

Във затворени очи се взирам.

В душата ми крясък се надига и исака да го чуят.. 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf