Ще се връщам...

Ще поспра във косите ти... Там ще отдъхна.
И под покрив от сенки ще гледам смутено.
Ще се скрия от вятъра, тихо ще глъхна
/от лъжливи въздишки ми беше студено/.

Ще се стопля с дъха ти- отдавна забравен.
Ще те гледам без думи, без страх и на воля.
Ще потърся във спомени поглед оставен,
но за обич едва ли отново ще моля.

Ще ми стигат очите ти- пламенно-чисти.
Лепкав вкус от целувки по чуждите устни.
Непотребните чувства в омачкани листи,
непосрещнати изгреви в утрини късни.

Ще си взема частица от нежност накрая.
Под стъкло ще я гледам на свойта планета.
Огледално във себе си теб ще позная
и ще знам, че съм в тебе, дори на парчета.

Ще се връщам понякога. И ще се топля.
От въздишки и спомени толкова пари...
Ще обличам невидима сламена рокля.
Ще вървя по пътеки- утъпкани, стари...

Ще съм тук и навсякъде. Топло огнище.
Ще заспивам на скута ти в нощи безсънни.
Аз съм твоята болка, тъга, пепелище.
И студа във очите, виновно-бездънни.

14.09.2007 г.
Дарина Дечева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf