Не започнахме нашата приказка,
както исках, с листенца от рози!
С аромат на откъсната лилия
с цвят на бяло в безлунните нощи!
Неусетно във времето изгубихме
всяка част от красивия пъзел.
Недовършена, прашна и скъсана
е душата ми... Като моряшки възел!
А помниш ли зимните вечери
под изплетена снежна завивка?
Омагьосана, под дървета измръзнали,
как ме сгряваше твоята усмивка!
И пролетта! С нацъфтелите люляци
и полъха на южния вятър,
който милваше нежно косите ми,
като теб... Без преструвки и театър!
А вълните прибойни, ти, помниш ли?
В най-горещото, тръпнещо лято!
Звезден прах... Под небето потънали
ни венча най-красивото ято!
И посрещнахме златната есен
по пътека от издъхнали спомени...
Всяка среща за нас беше песен,
пазя всяка една във сърцето си!
Не довършихме нашата приказка!
Падат бавно мечтите обрулени!
Липсва и блясъка в очите ни,
който дирим... Отдавна изгубили!
