Самотен лай на куче.
Гасне залеза и слънцето
с лъчи града прегръща.
Потънали в зелено и във алено,
под синьото небе изгарят къщите.
Самотна птича песен.
Залез, изгреви...и мигове, и дни -
луд кръговрат.
Напъпил от бодливи тръни
спъва ни един проклет житейски път.
След залеза самотен
идва изгрева и ...лай на куче...-
всичко е редуване,
редуване на залези и изгреви,
между които ние съществуваме.